:: Начало  :: За нас  :: За контакти  :: Книга за гости  :: Галерия  :: Библиотека  :: Връзки     
  Библиотека   Виж още

Правилник за есенен изпит - SOLMS 

Съюз на Немския курцхаар
Правилник за есенен развъден изпит Solms
от 17 март 2007 година

1. Цел на изпитанията (Zweck der Prüfung)

(1) Изпитът Solms е развъден изпит, който представлява допълнение и разширение на пролетния изпит (бел.прев. Derby).

(2) Смисълът и задачата на изпита Solms, както и на Derby, е установяването на породните вродени качества на младото куче с цел определяне на неговата пригодност и бъдещо използване в различни видове лов и като производител, а също така установяването на племенната ценност на неговите родители за развъждане.

(3) Особено внимание се отделя като цяло на зрелостта и на темперамента на кучето.

(3) Обучението на младото куче за практическо използване в лова при работа на поле и вода към този момент трябва да е завършено. Тъй като заради завършената дресура естествените качества често са скрити, съдиите отделят особено внимание на определянето на тези вродени качества.

(4) Предпоставка за изпитанията са богати на пернат дивеч и зайци полета, както и достатъчно обрасли с тръстика водоеми.

(5) Изпитът съществено улеснява определянето на племенната ценност на родителите, като производители, ако възможно по-голям брой братя и сестри от кучилото на изпитваното куче преминат проверка за пригодност.

II. Провеждане на изпита (Veranstaltung der Prüfung)

§1

Есенният развъден изпит Solms се провежда само през есента. Провеждането му е задача на клубовете.

§2

(1) Допускат се всички немски курцхаари, родени след 30 септември в годината, предхождаща изминалата. Те трябва да са регистрирани в племенната книга на немските курцхаари.
Други кучета, работещи със стойка, с FCI родословия също се допускат.

(2) Ако на изпитанията присъстват повече от 3 кучета на възраст над 20 месеца, те трябва да се изпитват в една група.

§3

(1) По принцип, изпитанията се провеждат по предметни групи, но клубът има право самостоятелно да уреди този въпрос.

(2) Ако провеждането на изпита е регламентирано по такъв начин, че една съдийска бригада да изпитва всички разпределени за нея кучета по всички дисциплини, то при еднодневен изпит в тази група се разпределят максимум 6 кучета.

III. Провеждане на изпита (Durchführung der Prüfung)

Общо

§4

(1) Кучетата се изпитван във всяка дисциплина обстойно и индивидуално. На всяко куче се предоставят няколко възможности да докаже уменията си. В отчета (формуляра) следва да се отбелязват всички съществени подробности.

(2) Кучетата могат да бъдат изпитвани във всички категории в една група или отделно в категориите поле и вода. Ако те се изпитват отделно, крайната оценка за обоняние и послушание се поставя от съдиите по работа на поле, като те вземат предвид оценките, поставени от съдиите по работа във вода.

Дисциплини на изпита (Prüfungsfächer)

§5

Есенният развъден Solms се разделя на следните категории:
1. Работа на поле
* Обоняние
* Претърсване
* Стойка
Работа по пернат дивеч (яребица, фазан), включително Апорт или Претърсване или Апорт на изгубена отстреляна яребица (фазан), падането на която кучето не е видяло или апорт от влачена диря от пернат дивеч.
2. Работа във вода
Претърсване на водоеми с гъста растителност за изгубен дивеч. Работа на патица във водоеми с гъста растителност.
3. Работа по влачена диря от космат дивеч (заек или подземник)
4. Начин на апортиране
* Заек или подземник
* Патица
* Яребица/фазан/гълъб/патица
5. Водимост
6. Послушание
7. Желание за работа
8. Начин на ловуване:
* с глас по диря
* с глас на поглед
* без глас или неустановен

При възможност, се определя и стилът на ловуване (следогласност, подаване на глас на поглед, не установено, мълчаливо или подава глас без да има дивеч).
Следогласността, подаването на глас на поглед или мълчаливата работа по следа се оценяват само при заек или лисица.
Ако кучето подаде глас на друг вид дивеч, това допълнително се отбелязва във формуляра, като се подписва от ръководителя на изпита.

Отделните съдийски бригади (групи) трябва да постигнат съгласие при поставянето на оценка за обоняние, послушание и водимост. При съмнение, решаващо е мнението на съдиите на поле.

Работа на поле (Feldarbeit)

Главното внимание се отделя на установяването на качествата на обонянието, бързото и уверено намиране и бързото, издръжливо и методично претърсване. За определяне на вродените качества на кучето на Solms се взема под внимание в по-голямата степен на зрялост на кучето и по-големият опит (в сравнение с тези на Derby).

Обоняние (Nase):

(1) Определянето на качествата на обонянието едновременно е най-важната и най-сложната част от изпита на поле. Силата на обонянието в значителна степен може да се оцени косвено, само от внимателното наблюдение на много признаци. Това предполага наличието на задълбочени познания у съдиите и богат опит, за да имат възможност за адекватна преценка на такива обстоятелства, като растителност, посока на вятъра и т.д.
При кучетата с фино обоняние стилът на работата им се определя преди всичко използването на носа. Тези кучета „държат вятъра на носа си”, маркират за кратко миризмите от пернат или друг дивеч, „дъвчат” миризмата при маркиране, бързо намират дивеч, държат на нос дивеча, когато той се движи, и умеят точно да покажат къде е дивеча. Носенето на главата хоризонтално на гърба повече, отколкото ниско (надолу), е признак на добро обоняние и често позволява да се направи извод за неговото качество.

Претърсване (Suche):

(2) Претърсването трябва да е активно, методично, постоянно и издръжливо, в никакъв случай да не е чрез бързо бягане без концентрация и постоянство, хаотично, да не е на поглед. Стилът на претърсване трябва да се изразява чрез използване на обонянието и желание да намери. Претърсването се оценява толкова по-високо, колкото по-добре е адаптирано с местността, растителността и вятъра. Доброто обхващане на терена, правилното движение според вятъра, целенасоченото подхождане към укритията, правилното обръщане според вятъра имат също толкова голямо значение за оценяване на претърсването, колкото и темпото, което да отговаря на терена и растителността, и галопът, който да е активен по цялата местност, настроен за издръжливост. Стилът на претърсване позволява да се направят ценни изводи за породните качества, характера, уравновесеността и вътрешния баланс на кучето.

Стойка (Vorstehen):

(3) Кучето трябва да направи стойка или да легне, като маркира намерения неподвижен пернат дивеч, и да стои дотогава, докато водачът отиде до него и вдигне дивеча или докато дивечът сам се вдигне. Стойката трябва да е изразителна. Едно кратко спиране не е достатъчно. Като стойка се оценява само стойка пред дивеч. Също така, признаци за много добра стойка са правилната преценка на разстоянието до дивеча, самостоятелно подвеждане, целенасочено преследване и удържане на бягащия дивеч. Повтаряна убедителна стойка без дивеч (празна стойка) е признак на несигурна стойка и се оценява като недостатък. При липса на пернат дивеч съответно се оценява стойка на космат дивеч.

(4) По възможност, пред кучето се убива една птица; или за определяне реакцията на изстрел извършват изстрели в полето по време на претърсване, кучето не е в контакт с дивеч. Липсата на страх от изстрел не се оценява.

(5) По възможност, кучето трябва да донесе отстреляна птица.

a) като работа по пернат дивеч се оценява, ако кучето тръгне по следата на ранен дивеч - яребица (фазан), намери дивеча и го донесе на водача си.

b) Ако няма възможност кучето да работи на пернат дивеч, да го донесе, то като работа може да се оцени претърсване и апорт на изгубен отстрелян пернат дивеч, ако кучето не е видяло падането на птицата в гъсталака.
Съдиите имат правото да пуснат друго куче да работи, ако кучето, което в този момент работи, види падането на дивеча.
На водача се посочва ориентировъчното място на падане на яребицата (фазана). Кучето се пуска да претърси за изгубения дивеч на разстояние приблизително 40 метра от това място.
Кучето трябва да претърсва близо до водача, „на пушка”. С движенията си и с ниския нос (близо до земята) то трябва да покаже, че иска да намери изгубения дивеч. Оценката за тази работа е в зависимост от това, как кучето се настройва за нея.

c) Ако възможностите за а) и b) не са налице или ако кучето не може да намери по време на работа по подточка b), тогава му се пуска влачена диря с пернат дивеч (яребица, фазан, гълъб или патица).

1) Влачената диря се полага от съдия по посока на вятъра върху почва с растителност, с 2 завоя (с тъп ъгъл), с дължина 150 метра. Разстоянието между отделните положени влачени дири от всички страни трябва да е най-малко 100 метра. В края на дирята свободно (без укритие или яма в земята) се слага по възможност току що убит дивеч. След това съдията се отдалечава от мястото, където е оставил птицата и избира място, където може да се скрие така, че кучето да не може да го види. Той освобождава влачената птица от въжето и свободно я оставя пред себе си. Той не може да забрани на кучето да вземе дивеча. Кучето не трябва да вижда полагането на дирята и мястото на оставяне на птицата. Водачът може да поиска птицата да бъде предоставена на кучето му за апорт (забел.: за запознаване с дивеча). Ако той иска да се възползва от тази възможност, трябва да уведоми съдиите преди началото на работата. По желание на водача влачките могат да бъдат от парче съответен дивеч. Във всички случаи, оставената влачена птица трябва да бъде освободена от въжето преди започване на работа.

2) Първите 20 метра от влачената диря водачът може да работи на повод, след това той трябва да отвърже кучето и да остане на мястото си. Ако кучето се връща без да е намерило нищо и не подновява самостоятелно работа по дирята, водачът още два пъти може да подтикне кучето да работи. Под подтикване се разбира всякакво въздействие на водача върху кучето, за да започне то отново работа по влачената диря.

3) Изисква се кучето бързо, самостоятелно и с желание да намери дивеча, бързо да го вземе и с удоволствие да го апортира, без допълнително влияние от страна на водача. Работата по влачената диря се оценява като работа по следа. Тя служи, за да се определи доколко кучето намира с желание, носи и подава дивеча. Преди всичко се оценява това, как кучето се отнася към работата, иска ли да намери, да апортира, и донася ли изобщо дивеча на водача си.

4) Изпълнението на апорта при а), b) и c) (това, как кучето взема, носи и предава) се оценява в раздела «Начин на апортиране» (виж § 9).

(5) Ако по време на работа по влачена диря или при апорт възникнат извънредни обстоятелства за кучето, които му пречат да работи, то, по преценка на съдиите, кучето се пуска да работи наново. В този случай първата работа не се оценява.

(6) Ако кучето отначало покаже работа по претърсване за изгубена, паднала в укритие яребица или по влачена диря от дивеч, а по-късно донася на водача си яребица (фазан) с добри или много добри резултати, то се зачита именно последната, по-ценната работа.

Работа във вода

§7

Проверяват се следните дисциплини в посочената последователност:
Реакция на изстрел, претърсване за изгубен дивеч във водоеми с гъста растителност, претърсване за жива патица във водоеми с гъста растителност, начин на апортиране.
Ако кучето вече има оценка за работа по патица във водоеми с гъста растителност, трябва да се вземе най-добрия резултат.
Ако се случи така, че кучето намери жива патица в някой момент по време на изпита на вода, тази работа трябва да бъде отбелязана за съответната дисциплина. В този случай няма да се вземат предишни резултати и те няма да оказват влияние върху резултата от текущия изпит. Такова събитие трябва да се запише отделно в отчета за общия изпит.

1. Реакция на изстрел
(Schussfestigkeit)

(a) Мъртва патица се хвърля колкото може по-навътре в открита вода пред погледа на кучето и кучето се изпраща да я донесе. Куче, което в рамките на една минута след подаване на команда не влиза във вода, не може да продължи изпита за работа във вода.

(b) Когато кучето наближи патицата във водата, отговорно лице извършва изстрел със сачми по посока патицата. Кучето трябва самостоятелно да донесе патицата (без влияние или корекция от водача). Ако снопът не удари водата, упражнението трябва да се повтори дори, ако кучето изнесе патицата.

(c) Куче, което не се справи с тази дисциплина, се спира от изпит на вода.

(d) Ако кучето прояви чувствителност към изстрел, степента й се определя в съответствие с Общите разпоредби, Допълнение 1.

2. Претърсване за изгубен дивеч във водоеми с гъста растителност
(Verlorensuchen im deckungsreichen Gewässer)

(a) Претърсването за изгубен дивеч във водоеми с гъста растителност е непосредствено след изпитанието за реакция на изстрел.

(b) За тази цел в гъста тръстика се хвърля току що убита патица така, че кучето да не вижда от брега нито хвърлянето, нито патицата. Патицата се хвърля по такъв начин (на остров, противоположен бряг, в тръстика), че кучето да може да бъде изпратено да претърсва през водно огледало (свободна водна повърхност).

(c) На водача се посочва приблизителната посока на мястото, където е патицата, от разстояние минимум 30 метра. Кучето трябва самостоятелно да търси патицата от това място, да я намери и да я апортира на водача си (без водачът да му влияе или да коригира грешките му).

(d) Водачът може да управлява кучето и да го напътства при работата, но продължителното въздействие върху кучето или изстрел, или хвърляне на камък намаляват оценката.

(e) Куче, което не получи за тази дисциплина минимум оценка «задоволително», се спира от изпитанията.

(f) Ако кучето самостоятелно не апортира патицата, след като я намери за първи път (без водачът да му влияе или да коригира грешките му), не може да премине успешно изпита. В този случай претърсването за изгубен дивеч във водоеми с гъста растителност се оценява с "незадоволителен". Веднага след като кучето усети патицата, тя се счита намерена.

(g) Ако се случи така, че кучето намери жива патица по време на тази дисциплина, следва процедурата, както е описана в т.3, и работата се оценява за дисциплината "Претърсване за жива патица във водоеми с гъста растителност". Ако работата бъде оценена с най-малко "задоволителен", след това кучето се изпитва за "Претърсване за изгубен дивеч във водоеми с гъста растителност", като се използва същата патица, която първоначално е хвърлена за това куче.

3. Претърсване за жива патица във водоеми с гъста растителност.
(Stöbern mit Ente im deckungsreichen Gewässer)

(a) Патицата се оставя в гъста тръстика без да се маркира мястото на „отстрел“. Кучето не трябва да я вижда.

(b) След като освободят патицата, съдиите водят водача до мястото на разстояние 1 изстрел от мястото на оставяне на патицата и му показват посоката. Тук водачът изпраща кучето си да донесе.

(c) Кучето трябва самостоятелно да търси патицата. Водачът може да насочва кучето и да му помага в работата, но продължителното влияние намаля оценката.

(d) След като кучето извади патицата от растителността, и, като я вижда, започва явно да я преследва, водачът или определено и оправомощено лице обстрелва патицата, ако това е възможно, като не застрашава безопасността на кучето или хората.

(e) Кучето трябва самостоятелно да апортира убитата патица (без водачът да му влияе или да коригира грешките му).

(f) Съдиите прекратяват работата на кучето веднага, след като са сформирали заключителното си мнение. Това се отнася също и ако патицата не е била отстреляна пред кучето или ако съдиите са на мнение, че кучето не отговаря на изискванията. В първия случай се хвърля мъртва патица във водата на около 30 метра пред очите на кучето и то трябва да я изнесе самостоятелно (без водачът да му влияе или да коригира грешките му).

(g) Куче, което не може самостоятелно да изнесе патица при първото й намиране (без водачът да му влияе или да коригира грешките му), която е отстреляна пред него, уловена самостоятелно или е хвърлена през очите му, се отстранява от изпита.
В този случай се счита също, че дисциплините «Претърсване за изгубен дивеч във водоеми с гъста растителност», както и «Претърсване за жива патица във водоеми с гъста растителност» не са издържани. Видяната/усетената от кучето патица се счита намерена.

4. Изнасяне на патица
(Bringen von Ente)

(a) При поставяне на оценката за «Начин на апортиране» се взема предвид цялата работа по апортиране при работата на вода. Изпълнението на апорта е израз на тренираните способност, т.е. начин на хващане, носене и донасяне – всичко се отбелязва в „Начин на апортиране”

(b) Ако кучето отначало оставя изнесената патица, например, за да се изтръска, то максималната оценка за апорт е «добър». Обаче, ако кучето първоначално не хване добре убитата пред него или хвърлената във водата патица (например, за главата, крилата или за опашката), а на сушата подобри захвата си, без да се изтръска, донесе правилно, седне и предаде, то оценката се намалява заради наместването само в случай, че патицата е още жива и излети пред кучето.

(c) Не се счита недостатък, когато кучето се изтръсква, докато държи патицата в уста.

(d) При оценяването на апорта следва да се обърне внимание на това, дали кучето донася патицата на водача си, сяда и правилно я дава, според предписанията. За формирането на окончателната оценка се вземат предвид всички апорти на кучето по време на работата във вода.

(e) Ако при една от дисциплините с патица кучето е получило „слаб”, „незадоволителен” или „не издържал”, общата оценка за апорт на патица може да бъде само „незадоволителен” или „не издържал”

(f) По време на работата във вода на кучето, то трябва самостоятелно да изнесе всяка намерена или уловена патица (без водачът да влияе или коригира грешките му). Изказването на похвали или привличането на вниманието на кучето, докато то изнася, не е забранено влияние, ако кучето работи правилно в този момент.

(g) Ако извънредни обстоятелства попречат на кучето да изнесе, по преценка на съдията, се предоставя допълнителна възможност за изнасяне на патица, която е хвърлена или отстреляна за него.

Работа на влачена диря от космат дивеч (Haarwildschleppe)

§8

(1) Работата на влачена диря от космат дивеч се проверява с помощта /ако е възможно/ на току що убит заек или подземник. Влачените сири се полагат от съдия на открит терен, по вятъра, с 2 завоя (с тъп ъгъл) с дължина 350 метра. Разстоянието между отделните положени влачени дири от всички страни трябва да е най-малко 100 метра. В края свободно (без укритие или яма в земята) се слага влаченото животно или прясно парче от диво животно от същия вид. След това съдията се отдалечава достатъчно по посока на дирята и се скрива така, че кучето да не може да го види. В края на положената диря той освобождава от въжето влаченото животно и го оставя свободно. Съдията не може да забрани на кучето да вземе дивеча. Кучето не трябва да вижда полагането на дирята и мястото на оставяне на животното. Водачът може да поиска животното да бъде предоставено на кучето му за запознаване. Ако водачът иска да се възползва от тази възможност, той трябва да уведоми съдиите преди началото на работата. По желание на водача в края на влачената диря може да се остави дивеч от съответния вид (бел. прев.: влачената диря се полага с едно животно, а в края й се оставя друго животно от същия вид, което кучето да донесе). Във всички случаи, оставеното влачено животно трябва да бъде освободено от въжето преди кучето да започне работа.

(2) През първите 50 метра от влачената диря водачът може да работи заедно с кучето на повод, след това той трябва да отвърже кучето и да спре на място. Ако кучето се връща без да е намерило нищо и не подновява самостоятелно работа по дирята, водачът може да подкани кучето да работи още два пъти. Под подканване се разбира всякакво въздействие на водача върху кучето, за да започне то отново работа по влачената диря.

(3) Изисква се кучето бързо, самостоятелно и с желание да намери косматия дивеч, бързо да го вземе и с радост да го донесе, без допълнително влияние от страна на водача. Работата по влачената диря служи, за да се определи дали кучето има желание да намира и носи и в никакъв случай не се оценява като работа по следа. Оценява се само това, как кучето се адаптира за работа, иска ли да намери, да апортира, и донася ли изобщо косматия дивеч на водача си. Относно пречките по време на работа заради извънредни обстоятелства аналогично се прилагат правилата, както при влачена диря на пернат дивеч (§5, 5).

(4) Начинът на изпълнение на работата по дирята, донасянето и предаването се оценяват в раздела «Начин на апортиране».

Апорт (Bringen)

§9

(1) Като начин на апортиране се оценява изпълнението на подаването, т.е. дресираното умение, как кучето взема, донася и предава дивеча.

(2) Правилното вземане и носене се проявява в това, че кучето правилно съгласува захвата с вида и теглото на дивеча. Като недостатък се оценява прекалено силния и прекалено нерешителния захват (удържане), носене, предъвкване на дивеча и това се отбелязва в изпитния лист.

(3) Правилното подаване се проявява в това, че кучето идва до водача си с донесения дивеч, сяда около него без команда или след обикновена (не на висок глас!) команда на водача и държи дивеча в уста дотогава, докато водачът не вземе дивеча със съответната команда, без да го изтръгва рязко.

(4) Всички предметни видове (яребица/фазан/гълъб, патица и космат дивеч) на апорта се оценяват отделно. От трите предварителни оценки се изчислява средна. Ако тя не е цяло число, а е между две точки, то окончателната оценка се определя от Начина на апортиране на космат дивеч.
Пример 1: Средната оценка е 3.3, с резултат от 2 или 3 за апорт на космат дивеч от влачена диря, в резултат на цялостната оценка за "Начин на апортиране" е 3.
Пример 2: Средната оценка е 3.3, с резултат от 4 за апорт на космат дивеч от влачена диря, в резултат на цялостната оценка за "Начин на апортиране" е 4.

(5) Кучето трябва да получи оценка за всеки предметен вид на апорта.

(6) Кучета, които заравят мърша, разкъсват дивеч, също така и онези, които предъвкват дивеча много силно, се спират от изпита.

(7) Също така, куче, което не донесе дивеч (пернат или космат) самостоятелно при първичното му намиране, се спира от изпита.

Водимост (Führigkeit)

§10

Водимост – това е развитата от вродените качества предпоставка за всяко полезно в лова взаимодействие между водача и кучето. Начинът на взаимодействие се проявява в готовността на кучето да поддържа постоянен контакт с водача си, когато последният го насочва, и доброволно, с готовност да служи на водача си.

Послушание (Gehorsam)

§11

(1) Послушанието се различава от водимостта с това, че изисква форма на пряко подчинение в резултат от възпитание и обучение. Водачът изисква подчинение от кучето.

(2) Послушанието без контакт с дивеч се проявява в управляемостта и в това, че кучето веднага е готово да изпълни чутата и разбрана от него команда на водача си (извикване, свирене, с жест). То също така се проявява в това, че кучето когато работи с други кучета, се държи спокойно, като с това доказва, че по време на лов няма да пречи на водача си и на другите ловци.

(3) Послушанието при контакт с дивеч се изисква само в такава степен, че кучето да не атакува убит или ранен дивеч. Като недостатък се счита продължителното гонене на заек, заради което кучето се отстранява от дисциплините по главните дисциплини от работата на поле, и при повторен случай може да доведе до отстраняване от изпита.

(4) Послушанието е израз на чисто и ефективно обучение. То е предпоставка за всестранното използване на кучето в лова. Затова потвърдената на изпит констатация на този факт има голямо значение.

Желание за работа (Arbeitsfreude):

§12

Проявява се в желанието и усърдието, с които кучето изпълнява отделните си задачи. Определя се и се оценява по време на целия изпит чрез постоянни наблюдения.

Работа по заек (Hasenspur)

§13

(1) Ако по желание на водача или случайно кучето покаже много добра работа по следа от заек или лисица, без да ги вижда, то тази работа се отбелязва в изпитния лист.
(2) Много добрата работа по заешка следа се отбелязва с обичайната награда „Звезда Андреас”. В останалото тази работа изобщо не влияе на общата оценка.
(3) Няма задължително изискване са се работи на заешка следа.
Оценяват се само предразположението към желание за работа по следа и сигурното намиране на следата. Също така се отбелязва подаването на глас.

IV. Принцип на оценяване (Bewertungsgrundlagen)

§14

(1) Оценката на резултатите от работата по отделни дисциплини е в съответствие с критериите за оценяване, определени в §11 от Общите разпоредби.

(2) Ако другите съдийски групи имат възможност да преценят качествата на обонянието (например, групата „Работа на вода“ по време на претърсването за патица), то тази група изказва мнението си пред съдийската група „Работа на поле“ при окончателното обсъждане на оценките от съдиите. Съдийската група „Работа на поле“ определя крайната оценка за обоняние с оглед мнението на съдиите от групата „Работа на вода“. Работата на влачена диря не се отчита при оценяването на обонянието.

(3) Всички съдийски групи оценяват водимост, послушание и желание за работа. При окончателното съдийско обсъждане се изчислява средна оценка. Ако това е междинно число, то съдийската група „Работа на поле“ определя закръглянето на оценката.

(4) Оценката «безупречно» (hervorragend) се дава само в предметните видове „Работа на поле“ и „Работа във вода“.

(5) Не се прави класиране на наградените кучета във всяка категория.

(6) Кучета, които успешно са положили Solms в годината, в която са родени, освен диплома, получават (J) за млади (например, S1(J)).

§15

Следните минимални постижения във всяка категория са необходими в отделните призови класове:

Минимални точки
2014 07 06 230148




Този правилник за изпитанията е приет от Общото събрание на Съюза на Немския курцхаар на 17 март 2007 година. Влиза в сила от 1 април 2007 година.
 
  Правилник за пролетен изпит - Derby
  Произход на черната окраска при германския курцхаар във всичките й вариации
  Работен стандарт на германския курцхаар
  Правилник за есенен изпит - SOLMS
  Абревиатурни съкращения на практически изипити и състезания при курцхаара
  Дефиниране на съкращенията за цвета на космената покривка при германския курцхаар
  Регламент за развъждане на БРФК
  Правилник за развъждане на БРФК
  ПРАВИЛНИК на FCI за провеждане на пролетната Европейска купа за континентални породи кучета, работещи със стойка
  ПРАВИЛНИК на Световното първенство за лов с кучета, работещи със стойка
  Международен правилник на FCI за полеви изпитания за континентални породи кучета, работещи със стойка, с присъждане на C.A.C.I.T.
  Правилник за провеждане на състезания за ловци "Свети Хуберт"

 
  copyright (c) 2007 - 2017 cherni-lom.com